За детето

Речта не е вродена способност, а се развива успоредно с физическото и психическото развитие на детето. Всяко дете преминава през едни и същи етапи в развитието си, но преминава през тях по различен начин. Подготовката на детето за общуване започва още след раждането. „Още Л. С. Виготски изтъква, че потребността от общуване се заражда и оформя в онтогенетичното развитие на индивида значително по-рано от другите духовни потребности (обикновено в първите месеци след раждането).“ 1 Още през втората или третата седмица бебето започва да реагира на зрителни и слухови дразнители. Към края на първия месец вече търси контакт с възрастен, чака майка му да го погледне в очите, за да ѝ отговори с усмивка. Овладява различни видове контакт: първо слуша звуци и търси източника (обръща глава по посока на звука). Чувайки речта на другите, детето фокусира вниманието си върху лицето на говорещия. Вдига ръце, движи краката си, за да бъде прегърнато. Започва да вокализира гласните звукове А, Е, рядко съгласен Х. Тези бебешки викове нямат лингвистична функция, но представляват началото на говорното развитие.
Към края на втория месец бебето вече произнася и гърлените звукове К,Г и Х, в комбинация с гласните А, И и Е.
През третия месец се появява „гукането" - първите вериги от срички и гласна У. Бебето отваря уста и я движи, когато човек говори срещу него - т.нар. "първично подражание". „Тази вокализация има отношение към предстоящото проговаряне и укрепване на говорните органи, но не е част от същинското езиково развитие.“ 2 Гукането е естествен, вроден процес, през който преминават и децата с нарушен слух. 

През четвъртия и петия месец гукането е най-активно. Бебето радостно „пищи", отделя слюнка „като балончета" върху устните си и се опитва да „бръмчи" в отговор на човешка реч. Започва да произнася ритмични вериги от еднакви срички, гласна О и съгласните звукове М, Б и В съчетани с усмивка, очен контакт и бурно движение на ръцете и краката. Гласовите прояви в този етап започват да придобиват комуникативен характер и изразяват емоционално състояние. През шестия - седмия месец бебето вокализира с интонация, произнасяйки двусрични и трисрични комбинации от срички, често еднотипни съвпадащи с някои думи (ма-ма-ма; ка-ка-ка; ...), но неносещи смисъл. Забавянето или липсата на лепет е показател за изоставане в развитието. В тези месеци бебето реагира на човешки гласове, без визуални знаци, чрез завъртане на главата и очите.

1 проф. д-р Петър Петров; гл. ас. д-р Валентина Василева; „Общуване и обучение“ ; Авангард Прима;

София 2014 2 Манова-Томова В. Емоции и говор у малкото дете. С., Народна просвета, 1969.

Отговаря адекватно на приятелски и гневни тонове. Тананика си, когато се приспива само.
Около осмия - деветия месец търси с очи майка си, баща си или предмет след запитване. Звукоподражава на различни шумове. Произнася срички, повтарящи се 2, 3 и повече пъти, съответстващи на интонационните характеристики по отношение на сила, височина, продължителност, ритмика. Реагира по различен начин на похвала или забрана чрез кратковременно прекъсване на дейността. През десетия месец се наблюдава фонетично правилно подражание на познати срички, имитира интонация. Слушайки често повтарящи се думи, постепенно ги свързва с обозначаваните от тях предмети и лица и се опитва да ги повтаря. Все още на разбира езика напълно, но се ориентира по жестовете и действията, тона и интонацията на говорещия. Реагира на "ела" и "дай". През единадесетия и дванадесетия месец се появяват първите смислени думи, които обозначават хора или предмети (които са постоянно до него), като една и съща дума може да изразява желание, констатация, въпрос.
Около навършването на първата година детето започва да ходи. Движенията са несигурни и често пада. Първите стъпки на детето са къси и неравномерни. Изпитва трудности при спиране, промяна на посоката на движение и едновременни движения с краката и ръцете си (ако танцува първо тропа с крака и след това пляска). Копира жестове. Удря две неща едно в друго. Започва да използва предметите по предназначение - знае, че се пие от чаша и че гребенът е за сресване. Показва с жест. Изучава предметите чрез раздрусване, удряне, хвърляне. Поглежда към правилната картина или предмет, когато е назован. Посочва с пръст обекти. Слага и вади предмети от и в кутия. Изпълнява прости инструкции като „Вдигни играчката.” Детето развива способност за отсрочена имитация и реагира на забрана, казва целенасочено мама и тати, търси след запитване предмет, с който е играло до преди малко. Опитва се да повторя думи след възрастния. Стреми се да установи контакт с възрастните, с помощта на плач, звуци (Издава звуци с промяна в тона, които приличат повече на говорните звукове.), жестове (Използва прости жестове за довиждане и клати глава за „не”.). Има любими предмети и хора. Показва страх в опре-делени ситуации. Подава крак или ръка, за да помогне при обличане. Играе на криеница и участва в двигателни игри като имитира възрастния.
Около тринадесетия месец детето си тананика, като модулира силата и ви- сочината на гласа си, познава основните части на тялото си (очи, уста, нос, ръце, крака, уши). Разбира прости инструкции от типа: „вземи“; „дай“. Към четиринадесетия месец детето произнася двусрични думи, в които има различни гласни и съгласни, посочва картинни изображение след инструкция: "Къде е ..? Покажи!“

Около петнадесетия, шестнадесетия месец от нормалното детско развитие трябва да се появи назоваването на предмет/и, след запитване "Какво е това?". Използването целенасочено на „дай", „ам", „още", „ето“, „тук“. Разбирането се увеличава.
През седемнадесетия-осемнадесетия месец детето използва целенасочено "не" и "няма". Този период се характеризира с множество повторения на думи или фрази и жаргон с емоционално съдържание. Речникът му съдържа основно съществителни и някои глаголи, аморфни по състав и дифузни по значение, които носят смисъл на изречения, но могат да бъдат разбрани само в конкретната ситуация (контекст).
На възраст от година и половина детето обикновено вече знае как не само да ходи, но и да кляка, да се обръща, да се отдръпва и да прекрачва ниско препятствие, като получава досег до много нови неща и бързо опознава света и открива, че всяко нещо си има име. Всички тези впечатления са от голямо значение за когнитивното развитие на детето и формиране на неговата реч. На тази възраст може целенасочено, по искане на възрастен, да променя модела на ходене: „ходи като мечка“, „скачай като зайче“ и т.н. Около осемнадесет- деветнадесет месечна възраст детето владее 50-100 думи и започва да ги комбинира в двусловни изказвания. Най-често са съставени от съществителни имена и глагол, по-редки са някои местоимения и прилагателни. Използването на двусловни изказвания бележи началното овладяване на граматиката. Между двадесетия и двадесет и втория месец детето започва да задава въпроси. Първият въпрос, който се появява е „Какво е това?“. Започва да разбира и изпълнява двустепенни инструкции. Пасивният речник в този период е много по- богат от активния.
Към края на първата и началото на втората година детето показва признаци на загриженост и съпричастност; успокоява друго дете, ако се нарани или изплаши; понякога с прекалена привързаност прегръща и целува други деца. Използва физическа агресия, ако е разстроено или ядосано. Обикновено това намалява с подобряване на вербалните умения. Проявява нетърпеливост, когато се изисква изчакване или редуване. Обича да „помага” в домакинската работа; имитира ежедневни дейности. Очаква незабавно съгласие от възрастните. Наблюдава и имитира играта на други деца, но рядко се намесва директно; играе наблизо, често избирайки подобни играчки и занимания (паралелна игра); самостоятелната игра често е обикновена и се повтаря. Трудно му е да прави избор; иска и двете неща. Държи на ритуалите; иска всичко да е “както си е”; нещата да се правят както преди; да се поставят където са си били. Клечи дълго време докато си играе. Изкачва се и слиза по стълби без помощ (но не с редуващи се крака). Стои на един крак (за кратко време), скача нагоре-надолу.

Хвърля голяма топка изотдолу без да изгуби баланс. Разкопчава големи копчета, ципове. Отваря врати, натискайки дръжката. Хваща големи пастели в юмрук; драска ентусиазирано върху големи парчета хартия. Разгръща страниците на книга. Изкачва се на стол, обръща се и сяда. Обича да излива и налива различни неща – пясък, вода и др. Движенията очи-ръка са добре координирани; може да събира и разделя предмети, да поставя големи парчета от мозайка върху дъската. Започва да използва обекти за други цели, освен по предназначението им (може да бута блокче наоколо като кораб). Прави проста класификация, основана на една характеристика (отделя играчки кубчета от коли). Заглежда се за продължително време; изглежда очаровано или завладяно от това да проумее дадена ситуация: къде се е търкулнала топката, къде е изчезнало кучето, какво причинява даден шум. Извършва избрани от него действия за дълги периоди от време. Знае къде трябва да са познатите хора и отбелязва тяхната липса; намира скрити обекти като търси първо на последното място, на което са били. Разпознава и изразява болка и къде е нейното местоположение. Назовава имената на предмети от обкръжение си. Комбинира думите в изречения, които са съставени предимно от съществително име и глагол. Използва от 150 до 300 различни думи; речникът му продължава да се увеличава. Обича да му четат, ако му се позволява да участва като показва, назовава обектите, издава съответните звуци; може да се преструва, че взема нещо от страницата и го опитва или помирисва и разгръща страниците. Осъзнава, че езикът е ефективен, за да накара другите да отговорят на неговите нужди и предпочитания. Свързва себе си по-скоро с „мен“ или понякога „аз“, отколкото по име. Непрекъснато пита „Какво е това?“. Речта е от 65 до 70 процента разбираема. Способно е да изрече нуждите си. Пасивният речник е по-развит отколкото активния (повечето от 2 годишните деца разбират значението на повече думи, отколкото използват). Означава отрицание като слага “не” или “няма” преди съществително име или глагол: „Не бебе”. Отговаря на въпроси, свързани с познати предмети и събития: „Какво правиш?”, „Какво е това?” и „Къде е?”
Към края на втората си година детето може да се изкачва и слиза по стълби с редуване на краката без чужда помощ. Използва умело пастели и моливи, като ги държи между палеца, показалеца и средния пръст (трипръстов за-хват), а не в юмрук, както по-рано. Слуша внимателно истории, подходящи за възрастта му. Прави подходящи коментари по време на историите, особено тези, които се отнасят до събития с дома и семейството. Обича да разглежда книжки и може да се преструва, че чете на другите или да обяснява картинките. Обича истории с гатанки, предположения и „очакване”. Подрежда предмети по големина. Разбира редуването един с друг, но не винаги иска да го прави. Настроено е приятелски; смее се често; обожава да угажда. Присъединява се към прости игри и групови дейности, макар и с колебания понякога. Използва символични предмети в

играта: кубчетата може да са камион, влак. Често си говори само. Активният речник нараства благодарение на активното взаимодействие със средата и детето започва да използва местоимения (ти, ми, мое, на мен,…), предлози (в, на, под), множествено число на съществителните имена и разширени съществителни фрази: „голямо, кафяво куче“. Възникват въпросите „Кой?“ и „Защо?“, които са показателни за когнитивното развитие и умения за общуване. Отговаря на въпроси, свързани с познати предмети и събития: „Какво правиш?”, „Какво е това?” и „Къде?”. Има в речника си между 1200 – 1500 думи. Около 90% от речта е разбираема.

изд. ДумаПоДума „Забавният път към проговарянето“